БЛОГ СТАТИЯ
Съвети за справяне с "непреводими" думи
Знаете ли, че съществуват случаи на т.нар. „непреводими“ думи, когато е много трудно да се предаде точно смисълът на конкретна дума от един език на друг? В тези ситуации и най-добрият преводач, и най-опитната и утвърдена преводаческа агенция ще се изправят пред сериозно предизвикателство.
На какво се дължат „непреводимите думи“?
Основните причини са две. Едната е свързана със спецификата на езика, от който или на който се превежда. Разбира се, всеки език е отделна вселена, която се подчинява на собствени правила, строеж, модели. Ето защо винаги е трудно да се предаде смисълът един текст на чужд език. Същността на работата на всяко бюро преводи е да постигне максимално съответствие на посланието, но това далеч не се случва чрез проста замяна на думи с приблизително еднакво значение от единия на другия език. По-надолу в текста ще опишем как професионалистите в езиковите услуги се справят в такива ситуации.
Втората причина за „непреводимите“ думи се дължи на особеностите на съответната култура. Нерядко се случва в практиката да няма съответствие на определен културен феномен или понятие в друга култура. За да предаде значението в такава ситуация, преводачът трябва да бъде отлично запознат не само с конкретната област на превеждания текст, но и със съответната култура.
Ето защо в агенция за преводи и легализация „Сигма Транслейшънс“ работим само с утвърдени професионалисти с тясна специализация.
Някои конкретни случая на „непреводими“ думи
Всъщност примерите наистина може да са много, защото всеки език е част от определена култура и има специфични изразни средства. Предизвикателството при всички преводи е да се намери най-точната дума/думи, за да се представи точно съдържанието, смисълът и всеки смислов нюанс на оригиналния текст. Още повече, че замяната на само една дума може да промени цялото.
В българския език
Един от най-известните примери в българския език за „непреводима“ дума е „айляк“. Думата има доста по-широко значение от просто „свободно време“ и „почивка“. Означава и „безделие“, а дори и начин на живот. Именно за трудностите при опитите за преводи на думата конкретно на английски е и журналистически материал, подготвен от ВВС в посветен на гр. Пловдив репортаж. Ето един цитат от описанието на думата според британската медия: „Обикновено думата върви заедно с глагола „бичим“, което означава „удрям“ или „режа дърво“. Идеята за удряне, разбиване напомня, че айлякът всъщност е активно действие. Ако искате да практикувате айляк, трябва да отделите време за себе си, да се откъснете от ежедневните си грижи. Какъвто и да е произходът на думата, в съвременен Пловдив „айлякът“ си има собствено значение – нещо, което не трябва да се превежда, а да се живее.“ (за повече информация виж тук: https://debati.bg/bi-bi-si-obyasnyava-kakvo-oznachava-aylyak-i-kak-se-bichi/). Всъщност има и доста известен виц именно за тази стара и интересна дума в нашия език и един подобен вербален „феномен“ в испанския език – маняна.
В други езици
Говорейки за испанския начин, винаги се сещаме за сиестата. И, ако последната е вече добре позната по цял свят, то дали сте чували за испанската „sobremesa“? Тя назовава всъщност времето след хранене (предимно след обяда), прекарано в разговори по забавен и приятен начин с близки хора. Но всъщност думата се корени в испанския дух, устремен към спокойствие, липса на стрес и наслада от храната и мига. В този смисъл голямото предизвикателство пред всяка преводаческа агенция е да се познава отлично съответната култура.
Германците пък си имат своя начин да обозначат своята почивка. Както добре знаете, те са по-известни с работната си дисциплина и перфекционизъм. И именно, защото искат ясно да отличат работното от свободното си време, те имат своя дума за почивка (feierabend). Практически пълното ѝ значение може да бъде разбрано само от носител на съответната култура. Но в най-общ смисъл чрез нея се обозначава време, в което се отпускаш в тишина, без да правиш нищо, след края на работния ден.
Подобни широко известни думи има и в далечни за нас култури, като финландската например. Такава е „sisu“. Тя също е родена от същността на финландската култура, изразявайки едновременно смелост, упоритост, съпротива срещу промени и още доста смислови нюанси. Цялата тази смислова палитра обаче е често и контекстуално обусловена.
Още един подобен пример на още по-далечна за българите култура е японската дума „shoganai“. Тя също е дълбоко свързана с японската същност и начин на живот. Като нация, сблъскваща се често с всякакви природни катаклизми, а в същото време оставаща на челно място в технологично отношение, тази дума отразява придобитата във времето мъдрост и приемане на случващото се извън собствения ни контрол.
В заключение можем да кажем, че тези „непреводими“ думи са израз на уникалната същност и дух на различните нации. Ето защо е важно да се доверите за езикови услуги и легализация на документи на доказали се в областта професионалисти.
